Златният тритон

Бай Иван, както всички знаем, е запален рибар. Миналата седмица като отишъл на риболов на едно малко язовирче, където имал навика да лови каракуда, му се случило нещо доста необикновено. Риболовът вървял доста вяло и плувката се местела едвам-едвам по вълничките на малкия водоем, когато изведнъж забила надолу и изчезнала от вече леко премрежения му поглед. Бай Иван тутакси се събудил и застанал нащрек Последвало второ рязко потъване на плувката и части от секундата след това, тя изскочила пак на повърхността. Бай Иван вече гледал водата съсредоточено и след безпогрешна рибарска калкулация на интервалите когато плувката била на водата, преброил до четири и без да чака тя да потъне, дръпнал въдицата. Това естествено съвпаднало с факта, че нещото отдолу под водата току-що било захапало вкусния червей. Дръпнал Бай Иван и видял най-странното създание, което някога се било люляло на въдицата му. Миниатюрен златист влажен динозавър го гледал възмутено с ококорени очи. „Ааааа” – извикал Бай Иван, който, както всеки рибар бил суеверен и твърдо вярвал в зли водни духове.

- Пусни ме и аз ще ти изпълня три желания – се чуло как казва слабо гласче.

- Кой каза това? – извикал той и се огледал около себе си.

- Аз бях – раздвижили се жабешките устни на странното създание.

- Аз съм Златният Тритон.

- Аз само за златни рибки съм чувал – смутено казал рибарят.

- Златната рибка ми е колежка, ама не се среща във вашите водоеми. Тук съм само аз. Хайде кажи ми какво искаш и ме пусни във водата,че кожата ми вече взе да изсъхва.

- Ама ти наистина ли...?

- Пробвай ме.

- Искам... искам... май не е много лесно – казал Бай Иван като се чешел там където не го сърби.

- Ааа – сетих се. Искам да имам веднага един голям замък.

И речено-сторено. Чуло се тежко тупване, замята се разтресла и като погледнал Бай Иван към малката си къщичка, видял да се извисява до нея огромен бляскав замък.

- Брей! Ама ти хич не се шегуваш а?

- Точно! – отбелязало изключителното земноводно. Давай нататък с желанията.

- Не може ли първо да си помисля малко?

- Не става. Три едно след друго или това, което вече си пожелал изчезва.

- Със златната рибка, май не беше така.

- Аз не съм златната рибка.

- Добре тогава. Искам... искам... ами да! Искам веднага най-красивата принцеса за жена!

- Давай нататък.

- Това стана ли?

Да и те очаква в замъка ти.

- Супер! – очите на Бай Иван заблестели. Ами то какво остана? А, да – искам веднага да съм депутат в народното събрание!

След последното желание на рибаря, златният тритон подскочил високо във въздуха и сам се освободил от кукичката на въдицата, а Бай Иван се озовал в пленарната зала, където вървял някакъв доволно скучен доклад. Слушал Бай Иван доклада. Гласувал после както си му е реда, като стигнал до прозрението че както и да гласува, няма никога да разбере за какво става въпрос и едвам дочакал края на работния ден. После си хванал такси до неговото село в Добричка област, платил с дневните, които бил вече изработил с гласуването си по няколкото въпроса през деня и се затичал към неговата принцеса. Влязъл в разкошния палат и веднага се насочил към покоите си. Там тя лежала в обятията на млад мъж и те весело си приказвали.

- Как! – викнал Бай Иван. Аз още не съм те видял, а ти... не те е срам.

- От какво да ме е срам – казала хубавицата, като се изправила срещу него цялата гола.

- Теб те няма по цял ден. Дори и на сватбата ни не дойде. Аз не мога така. Не съм свикнала да се отнасят така с мен. Аладин, а и другите принцове, с които съм си имала работа, ми обръщаха много по-голямо внимание.

- Ясно. Да продадем замъка и да идем в София.

- Не съм съгласна – отсякла принцесата. Аз няма по цял ден да стоя сама там. Тук ми е по-добре.

- Тогава аз ще напусна работа за да съм с теб ден и нощ, въпреки че още не съм ти простил.

И така Бай Иван напуснал парламента за огромно учудване на неговите колеги. След като се върнал в замъка, го очаквала нова неприятна изненада. Придворните и слугите поискали гаранция, че ще им се плати за ежечасния труд там. Бай Иван им казал, че за тях трябва да е гордост, че работят за него, но те не били хора, които да оценят това. И така всички те си тръгнали като всеки взел каквото може да отнесе като компенсация за изработените два дни.

- Какво ще правим сега – Бай Иван погледнал принцесата с копнеж - всичко изпълних както поиска.

- Аз не съм искала да нямаме какво да ядем, да няма кой да ми прислужва и да вее отвсякъде защото те отнесоха и вратите. Къде ти беше акъла като направи всичко това. С мен никога не са се отнасяли по такъв начин – викнала принцесата, тропнала с крак и заминала за София, където доколкото знам и сега живее много добре в компанията на известни новобогаташи.

А на Бай Иван му се наложило да събори замъка, защото – първо, не можел да го поддържа, второ, не можел да плати където трябва, за да му го оставят и трето - освен това, замъкът бил строен незаконно.

Днес ловим риба заедно, аз и той и по време на риболова, той ми разказа тази история. Oбсъждахме надълго неговите желания – и аз, като по-млад си мисля, че май само последното от неговите не бих избрал. Ама и друго да беше, краят май щеше да е един и същ.

- Трябва да избият всички тритони с тротил, особено златните – казва намусено Бай Иван и сълза се отронва от очите му, а плувката сякаш му намига от водата. Аз погледнах моята, която изведнъж заби надолу.