Зов

Превел от английски
Христо Боев
The Call - Rupert Brooke

От празнината на съня и мечтанията бавни и вечни отекна тътен в дълбините: аз дойдох защото ме повика. Разбих древните решетки на нощта, предизвиках старото ужасно проклятие и се втурнах сред редици уплашени звезди внезапно върху вселената! Вечните тишини бяха нарушени; адът се превърна в рай. Какво да ти дам за да повярваш, знак че най-после ние се срещнахме? Ще строша и изкова звездите наново, ще разтърся небесата с песен; безсмъртна в любовта ми към теб, защото те обичам много силно. За присмех ще са старците и мъдреците с пламък смехът ти ще изпълни света, а аз ще напиша върху свиващите се небеса в алено великолепието на твоето име. Докато се пръсне рая, а ада после загине в развилнелия се лудешки огън и се спусне презрителна тъмнина, гръмовна върху мечтите и желания човешки. Тогава само в празните пространства смъртта ще пристъпва много тихо и от светлите ни лица ще се страхува в безвремието на този пълен мрак. И така обгърнати със съвършена любов вечността ще ни открие заедно сами издигащи се над нощта, сами над праха на мъртвите богове, сами.